Село Мадара е разположено в Североизточния регион на България и подножието на Мадарските скали. Намира се на 15 км източно от гр.Шумен. Името на Мадара навлиза в историческата наука с откриването на Мадарския конник от унгарския учен Феликс Каниц през 1872 г. Началото на археологическите изследвания се поставя от Рафаил Попов през 1902 г. Оттогава са организирани десетки археологически експедиции, научни конференции и др.

about us image 1

Името Мадара за първи път се среща в документи от 1388г., произхода и значението на което, предизвиква голям интерес в научните среди. Най-обосновано се налага меннието, че има древно-български прозиход, със значение „Свещена планина“, „Свещено място“. Първите обитатели, заселили тези места са първобитните хора. Мадарските скали със своето магическо излъчване, с многобройните пещери, изобилната вода и възможностите за лесна защита са привлекли човека от момента, в който се е появил по тези места.
Между многобройните исторически паметници в Мадара безспорно най-голям интерес сред българските и чуждестранните учени и туристи предизвиква Мадарският конник. Той е най-забележителното творение на старобългарското изкуство, един-единствен по рода си в Европа от този период. Затова през 1979 г. е включен в списъка на културно-историческото наследство под егидата на ЮНЕСКО. След 1931г. присъства във всички български монетни емисии. През 2008 г. Мадараският конник е утвърден за глобален символ на България.

about us image 2

Сред основните археологически обекти на територията и в околността на село Мадара си струва да отбележим скалния барелеф Мадарския конник, Голямата и Малката пещера, скалния параклис „Св. Панталеймон“, който е единственият от древността, възстановил дейността, която е изпълнявал през късното средновековие като част от скалния манастирски комплекс. Срещу входа на параклиса, западно от него, е Жертвената скала, по чиято повърхност са издълбани дупки с различна форма и големина, които имали ритуално предназначение.
От площадката под Мадарския конник започва пътека на север, която преминавайки в каменно стълбище, отвежда горе на платото. От платото се открива панорамна гледка към всички посоки на света. На 100 метра южно от стълбището е Мадарската крепост. Ако се изкачите източно по каменното стълбище ще стигнете до Римската вила.

Освен тези исторически и природни паметници има и други обекти от по-новото време, които могат да представляват туристически интерес. Единият от тях е секвоята, засадена от цар Борис III през 1937 г. В момента това дърво е със стволова обиколка 4,5 м. и е високо 40 м, като се има предвид, че продължителността на живота му е 5000 години, достига височина 150 м и дебелина 12 м. Секвоята се намира на 100 м югозападно от стопанската база на археологическия резерват. Другият обект от XX в. се намира на площадка, по средата на каменното стълбище, което води до паркинга към Конника откъм лявата страна. Става въпрос за дъба, посаден от Тодор Живков на 12 март 1971 г.

Ако има по земята места, които омайват и внушават присъствието на свръхчовешки сили, Мадара е едно от тях. Известно е, че природата е лечител на немалко болести, страдания, източник за укрепване на физическите сили и възстановяване на човешкото здраве. Вярата в магическата сила на скалата и лечебните свойства на водата, олицетворение на възраждащата се природа, привличат все повече поклонници. Така е било през древността, през Средновековието, така е и днес.

„Ако търсите вълшебен рай, елате в Мадара през май“

из "Свещената Мадара" от Васил Маринов

село Мадара © 2020. Всички права запазени.

Дизайн и разработка от Web Arts